Вльора

Вльора е перлата на албанските курорти, намиращи се на Адриатическо море. Модерният и гостоприемен адриатически курорт е популярна туристическа дестинация, тъй като предлага прекрасни условия за морски отдих и пълноценна почивка.

Вльора е второто по големина пристанище и третият по големина град и община в Албания. Градът е разположен на брега на Адриатическо море, живописно кацнал на залив със същото име - от географска гледна точка той има брегова линия на северния бряг на Средиземно море, Адриатическо и Йонийско море, което формира залива Вльора. Силните позиции на Вльора на стълбицата на курортите се подсилват и от факта, че съществува фериботен маршрут между Вльора и италианските морски и пристанищни градове Бриндизи и Отранто в Апулия, които, както и Вльора, са разположени на брега на Адриатическо море.

И Вльора, като други албански градове, има няколко имена. Името на града на български и италиански е Валона, въпреки че днес на албански се нарича Вльора. Валона се нарича града и през средновековието.

Освен като курорт, Вльора е известен и с други неща. Като например факта, че от града започва единият от западните ръкави на античния път Виа Егнация, който за участниците в кръстоносни походи слага началото на България през Средновековието. Друг факт е една много важна роля на града – Вльора е средище на албанското национално събрание, което обявява независимостта на Албания от Османската империя на 28 ноември 1912 г. Вльора е основан като древногръцка колония през VI век пр. Хр. под името Аулон.

Благодарение на стратегическото си местоположение на Адриатическо море, особено на залива Вльора, който представлява пристанище, е бил важно място за търговия от много народи. Вльора се счита за един от най-старите градове в Албания и региона. Вльора е една от няколкото колонии на ирийското крайбрежие, които са споменати за пръв път от Птолемей. В други географски документи като Табула на Пейджъри и Синедемон от Йерокъл, също се споменава името на града. Вльора е и важно пристанище на Римската империя.

Аулон (днешна Вльора) става епархия през V в., като сред известните епископи се отличават Назарий през 458 г. и Сотер през 553 г. Епархията по онова време принадлежи към папската патриаршия в Рим. През 733 г. тя бива присъединена към Константинополската патриаршия.

Вльора играе съществена роля в конфликтите през XI и XII в. между Латинското норманско царство на Сицилия, което създава латинска епархия, и Византийската империя. Вльора бива завладяна от Османската империя през 1417 г., а през 1690 г. преминава под венецианско владение през 1690 г. Градът е преминава под османско владичество през 1691 г.

През XVI век Вльора е бил важен център за северноафриканските еврейски бежанци от Испания и Португалия. В ранния период на османско владичество Вльора става международно пристанище, което облсужва силно развитата търговия между западна Европа и османската държава. През 1851 г. Вльора е силно разрушенаот земетресение. На 28 ноември 1912 г. Исмаил Кемали обявява независимостта на Албания във Вльора по време на Първата балканска война. Градът става първата столица на Албания след независимостта си, но е обаседен от Италия през 1914 г. по време на Първата световна война. Вльора остава под владение на италианските сили до 1920 г., когато албански бунт принуждава италианците да излязат от Албания. Италия отново нахлува във Вльора през 1939 г. и владее градът докато докато Италия не се предава на съюзниците през 1943 г., след което нацистка Германия окупира града до 1944 г. Градът е освободен през 1944 г. от комунистическите сили на Енвер Ходжа.

След Втората световна война и началото на комунистическия режим, пристанището на Вльора бива отдадено под наем на Съветския съюз като подводна база и играе важна роля в конфликта между албанския диктатор Енвер Ходжа и Никита Хрушчов. Съветският съюз заплашва да завземе Вльора със съветски войски през април 1961 г. и да прекрати цялата съветска икономическа, военна и техническа помощ за Албания. Заплахата не се осъществява, но Ходжа осъзнава колко уязвима е Албания и след като СССР нахлува в Чехословакия през 1968 г., той построява бетонни бункери.

През 1997 г. Вльора става център на популярните бунтове след разпадането на няколко измамни инвестиционни схеми, довели до падането на управлението на Сали Бериша и почти става предпоставка за избухване на гражданска война.

През последните години туризмът във Вльора се превърща в основна индустрия. Курортът е богат на хотели, центрове за отдих и огромни плажове. Вльора е едно прекрасно място, където човек може да се отпусне, да си поръча кафе и да се любува на прекрасната гледка към залива Вльора. Особеност на този залив е, че той се счита за границата между Адриатическо море и Йонийско море. С 300 слънчеви дни годишно, Вльора е идеалното място да отседнете за бизнес или почивка, да ядете средиземноморска храна, да пиете страхотно вино, да покорявате планини, да се излежавате на плажа или да спортувате. По протежението на Ривиерата се намират големи плажове – плажовете Palasë, Dhermi, Vuno, Himara, Qeparo и Borsh. По крайбрежието са забелязани стари абразивни трасета, дължащи се на колебания в морското равнище, които представляват фрагменти от морски тераси. Заливът предлага идеални условия за плаване по море и закрепване на кораби. Тази зона лесно комуникира с други райони на Албания и е използвана като кръстопът на много важни маршрути от древни времена. Заливът на Вльора е забележителен поради богатите си природни ресурси, биологичното разнообразие и екологичните коридори. Освен с природа, Вльора има и с какво друго да впечатли. Сред забележителностите на града се открояват паметникът на независимостта, къщата на Исмаил Бей Вльора.

Площадът на флага е главният площад във Вльора, посветен на албанската декларация за независимост. Замъкът Kaninë е построен на мястото на древно селище, един от най-старите в района на Вльора. Забележителност на Вльора е и църквата Мармирои, спомената в историческите записи за пръв път през 1307 г., и построена през XII-XIIIвек. Внимание трябва да се обърне на джамията Муради, която е построена през 1537 г. от известния османско-турски архитект Мимар Синан по време на владението на Сюлейман Великолепният.

Орикум е древен град в южния край на залива Вльора. Градът е обособен като археологически парк на Албания. Остров Сазан си заслужава да се посети и да се разгледа Националния морски парк Карабурун-Сазан. Остров Звернец е почти изцяло покрит с високи борови дървета и е точно на изток от много по-малък остров. На него се намира добре запазения византийски манастир "Вержец" от XIII-XIV век. Посетете Narta Lagoon – втората по големина лагуна в Албания.