Монреал

Монреал (Montréal) е най-населената община в канадската провинция Квебек и втората по население община в Канада. Град Монреал обхваща по-голямата част от остров Монреал. Географски погледнато градът се намира на мястото, където се сливат реките Сейнт Лорънс и Отава. Пристанището на Монреал се намира в единия край на морския път Сейнт Лорънс - "речната порта", която се простира от Големите езера до Атлантическия океан.

Първоначално наричан Вили-Мари, или „Градът на Мария“, градът е кръстен на връх Роял, представляващ тривърхов хълм в сърцето на града. Град Монреал е разположен на остров Монреал, който получава името си от същия хълм. Островът има няколко много по-малки периферни острови, най-големият от които е Ile Bizard.

Френският език е официален език в Монреал и се говори от около половината му население. След френския език се нарежда английският език, а след него някои други езици. Агломерация Монреал е един от най-двуезичните градове в Квебек и Канада, като над 59% от населението може да говори и английски и френски език. Монреал е вторият по големина главно френскоговорящ град в развития свят, след Париж, разбира се.

Монреал е търговската столица на Канада. През 70-те години обаче Торонто го задминава по отношение на население и икономически ръст. Въпреки всичко Монреал си остава важен център на търговията, транспорта, финансите, фармацевтиката, технологиите, дизайна, образованието, изкуството, културата, туризма, храните, модата, игрите, филмите и световните въпроси. Монреал има втория по големина брой консулства в Северна Америка. Градът е избран за разполагане на седалището на централата на Международната организация за гражданска авиация. През 2006 г. Монреал е обявен за град на дизайна от ЮНЕСКО. През 2017 г. Монреал е класиран като 12-ият най-оживен град в света от отдела за икономическо разузнаване в годишното си класиране за глобална жизненост.

Монреал е домакин на множество международни конференции и събития, включително Международната и универсална експозиция от 1967 г., както и Летните олимпийски игри от 1976 г. Това е единственият канадски град, провел четиригодишните летни олимпийски игри. През 2018 г. Монреал от 2016 г. е домакин на Гран при на Канада от Формула 1, Международния джаз фестивал в Монреал и фестивала Just for Laughs.

Първите данни за Монреал са от дълбока древност. Археолози констатират, че в местното население, наречено Първите хора, окупират остров Монреал още преди 4000 години. Започват да развиват своя поминък, изразяващ се в отглеждането на царевица. За около няколкостотин години успяват да построят укрепени села. Ирокезите, етнически и културно различаваща се група, основава село Хохелага в подножието на планината Роял два века преди пристигането на французите. Археолозите са открили доказателства за тяхното обитаване, както там, така и на други места в долината, датиращи поне от XIV век. Френският изследовател Жак Картие посещава Хочелага на 2 октомври 1535 г. и оценява популацията на местните хора в Хочелага на „над хиляда души“. Доказателства за по-ранна окупация на острова, като например тези, открити през 1642 г. по време на строежа на Форт Вила-Мари, са фактически премахнати.

Седемдесет години по-късно френският изследовател Самуел дьо Чамплайн съобщава, че ирокезите на Св. Лорънс и техните селища са изчезнали напълно от долината Св. Лорънс. Смята се, че това се дължи на изселване, епидемии от европейски болести или междуплеменни войни. През 1611 г. Чамплайн създава търговски пункт за кожи на остров Монреал, на място, първоначално наречено La Place Royale. На мястото, където се сливат реките Малка Ривиере и река Св. Лорънс днес се намира днешната Поанта-Ка-Калиер. В своята карта от 1616 г. Самуел дьо Чамплайн нарече нанася остров Лил де Вилеменон, като името идва в чест на сановник де Вилеменон - френски сановник, търсил вицекралството на Нова Франция.

Колонизаторите напускат Франция през 1641 г. и на следващата година пристигат на острова. На 17 май 1642 г. на южния бряг на остров Монреал е основана Вил-Мари. Селището включвало параклис и болница, под командването на Жана Манс. До 1643 г. Вили-Мари вече е бил нападнат от ирокезите, чиито атаки стават толкова жестоки, че през 1651 г. да се смята, че краят на Вили-Мари вече е настъпил.  Първият управител на Вили-Мари - Maisonneuve, подтиква всички заселници да намерят убежище в крепостта. До 1652 г. колонията в Монреал е толкова намалена, че той е принуден да се върне във Франция, за да събере 100 доброволци, които да го последват към колонията на следващата година. Ако усилията му не се бяха увенчали с успех, Монреал трябваше да бъде изоставен и оцелелите да бъдат преместени надолу по реката към Квебек Сити. Преди тези 100 да пристигнат през есента на 1653 г., населението на Монреал е било едва 50 души.

Вили-Мари остава име на селище, което се появява във всички официални документи през 1705 г. От тази година нататък селището бива преименувано на Монреал.

Монреал е обявен официално за град през 1832 г. Изграждането на моста Виктория превръща Монреал в основен железопътен възел. Градът се развива, а бизнес общността се разраства. Ръководителите на бизнеса в Монреал започват да строят домовете си в Златния площад (с размери около 2,6 кв.км.) от около 1850 г. От 1860 г. Монреал е най-голямата община в Британска Северна Америка и безспорният икономически и културен център на Канада.

Монреал е бил столица на провинция Канада от 1844 г. до 1849 г., но губи статута си, когато тълпа изгаря сградата на парламента, за да протестира срещу приемането на тежък законопроект. След това столици стават градовете Квебек и Торонто, докато през 1857 г. самата кралица Виктория не избира Отава като столица по стратегически причини. Едната е, че Отава се намира във вътрешността на провинция Канада и поради тази причина не е толкова уязвим на атаките на САЩ. По-важната причина е, че градът лежи на границата между Френска и Английска Канада. Отава запазва статута си на столица на Канада когато провинция Канада се присъединява към Нова Скотия и Ню Брънсуик, за да се образува Доминиона на Канада през 1867 г.

Монреал е обединен с 27-те околни общини на остров Монреал на 1 януари 2002 г., създавайки единен град, обхващащ целия остров. Както и се е очаквало, този ход се оказа нехаресван и няколко сливания по-късно биват отменени. Разселването се случва на 1 януари 2006 г., оставяйки 15 общини на острова, включително Монреал. Оделените общини остават свързани с града чрез агломерационен съвет, който събира данъци от тях, за да плаща за многобройни общи услуги. Сливанията през 2002 г. не са били първите в историята на града. Монреал анексира 27 други градове, градове и села, започващи с Хочелага през 1883 г., като последният преди 2002 г. е Pointe-aux-Trembles през 1982 г.

XXI век носи със себе си възраждане на икономическия и културен пейзаж на Монреал. Изграждането на нови жилищни небостъргачи, две супер-болници, реконструкции на пътни артерии, разширения на линията на метрото и закупуване на нови автомобили на метрото, цялостно съживяване и разширяване на международното летище, доизграждането на Quebec Autoroute 30, реконструкцията на съществуващи и изграждане на нови мостове.

Повече от век и половина Монреал е определян за индустриалният и финансов център на Канада. Този статут му е оставил като историческо и архитектурно наследство множество сгради, включително фабрики, складове, мелници и рафинерии, благодарение на които днес се пресъздава безценна представа за историята на града. Изживяването от пътуването във времето е най-силно в центъра на града и в района на Старото пристанище. Монреал има 50 национални исторически обекта, повече от всеки друг град.

Някои от най-ранните все още запазени сгради в Монреал датират от края на XVII век и началото на XVIII век. Отличават се с уникалния стил на френското влияние и сивата каменна конструкция. Въпреки че повечето са струпани около района на Стария Монреал, архитектурни образци като Селпикската семинария, базиликата Нотр Дам от 1687 г. и Шато Рамезай от 1705 г., са изключителни примери за ранна колониална архитектура са и са изпъстрят целия град. Разположена в Лачин, къщата Le Ber-Le Moyne е най-старата цялостна сграда в града. В Пойнт Сейнт Чарлз посетителите могат да видят Maison Saint-Gabriel, който може да проследи историята на Монреал до 1698 г. В Стария Монреал има много исторически сгради, запазени в оригиналния им вид.

Основната сграда на Университета в Монреал,олимпийският стадион и околните структури са само няколко от забележителни примери на архитектурата, характерна за ХХ век. Павилионите, проектирани за Международната и универсална експозиция от 1967 г., популярна още като Експо 67, показват широка гама от архитектурни проекти. Въпреки че повечето павилиони са били временни структури, някои от тях са се превърнали в забележителности, включително геодезическият купол на Бъкминстър Фулер, павилионът на САЩ и други.

През 2006 г. Монреал е обявен за град на дизайна на ЮНЕСКО и така се превръща в една от трите дизайнерски столици на света (останалите са Берлин и Буенос Айрес ).

Подземният град Резо е важна туристическа атракция. Това е съвкупността от взаимосвързани търговски комплекси (както над, така и под земята). Тази впечатляваща мрежа свързва пешеходни пътни артерии с университети, хотели, ресторанти, бистра, метростанции и други, в и около центъра на града.

В централната градска зона се намират множество музеи, сред които невероятният Музей на изящните изкуства.

В метрото в Монреал са пръснати много обществен произведения на изкуството, принадлежащи на някои от най-големите имена от културата на Квебек.

Старият град на Монреал е историческа област, намираща се югоизточно от центъра му. В него са концентрирани забележителности като Старото пристанище на Монреал, Жак Картие, кметството на Монреал, пазарът, музеят Pointe-à-Callièrе, базиликата Нотр Дам и научният център в Монреал.

Архитектурата и калдъръмените улици в Стария Монреал са поддържани или реставрирани. Старият Монреал е достъпен от центъра на града през подземния град Резо и се обслужва от няколко автобусни маршрути и метростанции STM, фериботи до Южния бряг и мрежа от велосипедни пътеки.

Районът на реката в непосредствена близост до Стария Монреал е известен като Старото пристанище. Старото пристанище е било мястото на пристанището на Монреал, но по-късно товаро-разтоварните дейности са били преместени на друго по-обширно място надолу по течението, оставяйки предишното местоположение като зона за отдих и историческа дейност. Новото пристанище на Монреал е най-голямото пристанище за контейнери и най-голямото вътрешно пристанище на Земята.

Mount Royal Park е едно от най-големите зелени пространства в Монреал. Паркът, който в по-голямата си част е залесен, е създаден по проект на Фредерик Лоу Олмстед, проектирал и Централния парк на Ню Йорк. Парк дю Мон-Роял, или Кралската планина, е наречен на единствения по-висок връх и прилича повече на голям хълм, откъдето се открива чудесна панорамна гледка към града, заобиколен от огромната река Сейнт Лорънс.